Професор предрича скоро силен трус във Вранча
fakti.bg
В България повтаряемостта на такива трусове е към 300 години
Зловеща прогноза за идно мощно земетресение във Вранча направи професор Емил Ботев, началник на Департамент „ Сеизмология “ в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките. Той подсети, че на 4 март 1977 година трус със мощ 7,6 по Рихтер в същото огнище докара до 120 жертви в Свищов, където два жилищни блока рухнаха и погребаха жителите си.
" Такива земетресения във Вранчанското земетръсно огнище са с периодическа повтаряемост приблизително на към 40 години. В момента сме в очакване на такова мощно земетресение и румънците от дълго време са оповестили подготвеност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е към 300 години, само че за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на към 1000 години ", разяснява проф. Ботев пред " Монитор ".
Той подсети, че Балканският полуостров е една от най-активните зони в така наречен Алпо-Хималайски сеизмичен пояс, само че това касае най-много страните, ситуирани на юг от нас. Става дума за Гърция и западното крайбрежие на Турция.
" Малко по-силни трусове през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха задоволително мощни, с цел да разтревожат популацията там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната интензивност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча.
То има директно отношение към нас, тъй като там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните глъбини са доста малко. Това е така наречен горна тога, която е доста пластична и сеизмичните талази се предават на огромно разстояние без затихване за разлика при повърхностните земетресения, които затихват доста бързо в изискванията на земната кора.
Но както споделих, там земетресенията са доста повече в мантията, където доста по-лесно се популяризират сеизмичните талази и са по-опасни за нашата страна ", сподели още проф. Ботев.
Според него новото строителство у нас след 90-те години се преценява с условията на сеизмичните районирания, което станало неотложно след земетресението в Стражица през 1986 година, когато там бяха разрушени над 8000 къщи. Година по-късно е признат и новият устав за строителство.
" Можем да кажем, че в случай че са спазвани условията, Вранчанските трусове към този момент не би трябвало да са толкоз рискови за постройките от новото строителство в нашата страна. А разположените на юг трусове - в Западна Турция и Северна Гърция, до нас са по-слаби резултатите след затихване на силата на сеизмичните талази. Значително по-опасни за нашата страна са нашите местни земетресения. Ако има земетресение в региона на София, а такива условия има за магнитуд 7, тъй като това е така наречен Витошки разлом, той може да бъде по-опасен. Но не би трябвало постройките, строени след 1987 година и тези слез 2014 година, съобразени с европейските правила за резистентност на сеизмични въздействия, да са с риск от опустошение. Но знаете, че в централната част на столицата има здания на по 100 години и никой тогава не се е съобразявал с условията ", изясни още професорът сеизмолог.
Той изреди и регионите, където има максимален риск от трусове. " Допускаме, че в региона на Витошкия разлом може да се доближи до най-много 7, до момента в който Крупнишкият разлом към този момент е записал интензивност близо 8. Така че там е доста по-голяма заплахата и имаме действителна повторяемост. Установили сме, че има такива разкъсвания с задоволително огромна амплитуда, присъща за магнитуд 7, единствено 3 на брой.
След като при започване на предишния век там са станали две трусове с магнитуд 7, в този момент не би трябвало да чакаме скоро време да се натрупат такива напрежения. Скоростта на струпване на напрежения в нашата страна е доста по-малка спрямо нашите съседи. Скоростите на напредване на микроплочите в Егейско море и Западна Турция доближава към 20-25 мм, в Крит 35 мм годишно. В нашата страна е най-вече по 3-4 мм годишно.
Имаме десетки пъти по-голяма скорост на струпване на напрежение при съседите. В този смисъл сме Обетована земя. И при нас има мощни трусове, за един месец имахме и доста микротрусове, които не се усещат. Усетено е единствено едно на 30 април в региона на Провадия. Като попитахте има ли връзка сред трусовете, бих споделил, че няма директна връзка сред обособените сеизмични зони, изключително като приказваме за слаби трусове ", съобщи още проф. Ботев.
В България повтаряемостта на такива трусове е към 300 години
Зловеща прогноза за идно мощно земетресение във Вранча направи професор Емил Ботев, началник на Департамент „ Сеизмология “ в Националния институт по геофизика, геодезия и география към Българска академия на науките. Той подсети, че на 4 март 1977 година трус със мощ 7,6 по Рихтер в същото огнище докара до 120 жертви в Свищов, където два жилищни блока рухнаха и погребаха жителите си.
" Такива земетресения във Вранчанското земетръсно огнище са с периодическа повтаряемост приблизително на към 40 години. В момента сме в очакване на такова мощно земетресение и румънците от дълго време са оповестили подготвеност за това. В нашата страна при общо шест сеизмични зони повтаряемостта на такива земетресение е към 300 години, само че за цялата страна. А за всяка една от зоните повторяемостта е на към 1000 години ", разяснява проф. Ботев пред " Монитор ".
Той подсети, че Балканският полуостров е една от най-активните зони в така наречен Алпо-Хималайски сеизмичен пояс, само че това касае най-много страните, ситуирани на юг от нас. Става дума за Гърция и западното крайбрежие на Турция.
" Малко по-силни трусове през последния месец бяха регистрирани в западното крайбрежие на Турция, северно от Измир. Те обаче не бяха задоволително мощни, с цел да разтревожат популацията там, още по-малко пък нас. Същото се отнася и за земетръсната интензивност от преди няколко дни, когато бе регистриран трус от 3,7 по Рихтер във Вранча.
То има директно отношение към нас, тъй като там дълбочината на земетресението е повече от 100 км и нееднородностите на земните глъбини са доста малко. Това е така наречен горна тога, която е доста пластична и сеизмичните талази се предават на огромно разстояние без затихване за разлика при повърхностните земетресения, които затихват доста бързо в изискванията на земната кора.
Но както споделих, там земетресенията са доста повече в мантията, където доста по-лесно се популяризират сеизмичните талази и са по-опасни за нашата страна ", сподели още проф. Ботев.
Според него новото строителство у нас след 90-те години се преценява с условията на сеизмичните районирания, което станало неотложно след земетресението в Стражица през 1986 година, когато там бяха разрушени над 8000 къщи. Година по-късно е признат и новият устав за строителство.
" Можем да кажем, че в случай че са спазвани условията, Вранчанските трусове към този момент не би трябвало да са толкоз рискови за постройките от новото строителство в нашата страна. А разположените на юг трусове - в Западна Турция и Северна Гърция, до нас са по-слаби резултатите след затихване на силата на сеизмичните талази. Значително по-опасни за нашата страна са нашите местни земетресения. Ако има земетресение в региона на София, а такива условия има за магнитуд 7, тъй като това е така наречен Витошки разлом, той може да бъде по-опасен. Но не би трябвало постройките, строени след 1987 година и тези слез 2014 година, съобразени с европейските правила за резистентност на сеизмични въздействия, да са с риск от опустошение. Но знаете, че в централната част на столицата има здания на по 100 години и никой тогава не се е съобразявал с условията ", изясни още професорът сеизмолог.
Той изреди и регионите, където има максимален риск от трусове. " Допускаме, че в региона на Витошкия разлом може да се доближи до най-много 7, до момента в който Крупнишкият разлом към този момент е записал интензивност близо 8. Така че там е доста по-голяма заплахата и имаме действителна повторяемост. Установили сме, че има такива разкъсвания с задоволително огромна амплитуда, присъща за магнитуд 7, единствено 3 на брой.
След като при започване на предишния век там са станали две трусове с магнитуд 7, в този момент не би трябвало да чакаме скоро време да се натрупат такива напрежения. Скоростта на струпване на напрежения в нашата страна е доста по-малка спрямо нашите съседи. Скоростите на напредване на микроплочите в Егейско море и Западна Турция доближава към 20-25 мм, в Крит 35 мм годишно. В нашата страна е най-вече по 3-4 мм годишно.
Имаме десетки пъти по-голяма скорост на струпване на напрежение при съседите. В този смисъл сме Обетована земя. И при нас има мощни трусове, за един месец имахме и доста микротрусове, които не се усещат. Усетено е единствено едно на 30 април в региона на Провадия. Като попитахте има ли връзка сред трусовете, бих споделил, че няма директна връзка сред обособените сеизмични зони, изключително като приказваме за слаби трусове ", съобщи още проф. Ботев.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ